Пътуване из старитетурски столици ЕДИРНЕ

 

В предговора на „Кратка география, математическа, физическа и политическа“, написана от д-р Иван Богоров, се казва: „А зачтото ся вижда, че всякому е прилично да познава своите места, на които живее, по-харно от другы, затова и в тая книга ся попродлъжи колко ся може за Турската царщина, описанiето на която може с время да ся умножи повече…“.

А бащата на видния турски пътешественик Евлия Челеби го е наставлявал със следните думи:„Всички места за поклонение и всяко място, на което си направил бивак за нощуване, пустинята и равнините, високите планини,дърветата и чудните скали, удивителните творения, които ще разгледаш по пътя си, крепостите – възвеличай ги и напиши книга с име„Сеяхат-наме“ (Книга за пътешествията)“.

Четейки мисълта на Иван Богоров за географията и пътешествията и напътствието, в което бащата на Евлия Челеби поръчва на сина си да пропътува и опише историческите и природни забележителности по света, реших да погледна през неговите очи двете стари столици на Османската империя: Бурса, която посетихме в предишния брой, и Едирне (Одрин), която е последната столица, преди Истанбул да заеме своето място като център на необятната Османска империя.

През 1660 година Евлия Челеби,на път към Централна Европа, посещава Одрин. Тогава той вече не е столица на империята, но още пази блясъка си. Разположен на сливането на трите реки – Тунджа, Марица и Арда, в плодородната Тракийска низина, той за времето си е голям град. Както го описва Челеби, Едирне е ограден с крепостна стена с дължина на обиколката й от 12 000 крачки, шест главни порти и кули в ъглите на стената, високи по 40 м. Една от кулите е запазена и до днес и е известна с името „Македонската кула“. През средните векове тя е била използвана за затвор.

Централният площад на града е ограден от трите джамии: „Селимие“, „Юч-шерефели“ и „Ески джамия“.

Над всичко се издига джамията„Селимие“ със своите четири минарета. Всяко е с височина по 70 м. А височината на купола й е 44 м. Смята се, че джамията е шедьовър в архитектурното творчество на архитекта Мимар Синан. Построена е само за шест години: 1568–1574 г.

Джамията е изградена като ротонда, без централни колони, а в стените са разположени осем такива, които държат купола. Тя има 999 красиво оформени малки прозорчета. Казват, че числото 999 било тайнствено и затова те са толкова. В средата на молитвената зала се намира малък шадраван, над който е направен резбован махфил (ложа) за мюеззини. В джамията има и още една любопитна забележителност – на една от колоните на този махфил има барелеф на обърнато надолу лале. Каква е истината около това лале не може да се каже, но се предполага, че възрастната жена,от която била купена земята за джамията, е поставила като условие вътре да бъде изобразено любимото й цвете. Но защо е обърнато – никой не може да каже…

Друга легенда разказва, че когато султан Селим II отишъл да види завършената джамия, едно дете дръпнало за дрехата Мимар Синани казало: „Чичо Синан, виж, това минаре е наклонено“. Погледнал Синан и казал да донесат въже,вързали го за минарето и рекъл на детето. „Стой сега тук и гледай дали се изправя минарето“. Почнали да дърпат и Синан попитал: „Сега как е?“. „Още малко“ – отговорило момчето. Дръпнали пак и детето казало, че вече минарето е както трябва. Тогава султан Селим попитал великия архитект Синан защо е постъпил така, след като знае, че минарето е право. Синан отговорил, че не иска да му излезе име, че строи криви сгради, а според други е казал, че с това е помогнал на детето да премахне кривотата в погледа си.

Джамията „Селимие“ е в центъра на комплекс от медресе, библиотека, бани и покрит комплекс от магазини, разположени около нея. Джамията има и още една особеност: тайнствена стая с прозорец,но без врата. Гадае се дали така е построена, или е имало врата и след това е зазидана.

Не може да се говори за Едирне и да не се спомене болницата,построена по нареждане на султан Баязид II. Евлия Челеби пише, че това е един голям болничен комплекс с развити всички отделения, като особено голямо внимание се е отделяло на билкотерапията, ароматерапията и лечението с музика. Имало е специален оркестър, който три пъти седмично е изнасял концерти пред болните. Към болницата е съществувал и учебен корпус, където се обучавали бъдещите лекари. Тук се лекували всички нуждаещи се: и богати, и бедни. Лечението за всички болни било безплатно. Днес болницата е реставрирана и е превърната в Музейна здравето.

Друго, което направило голямо впечатление на Челеби, били осемте моста, които прехвърляли трите реки, а под единия от тях, този на Гази Михал паша, който бил с осем отвора, трите реки се събирали в една. Тези мостове стоят и до днес. Твърди се, че Гази Михал паша има български произход.

Не всичко, което е видял Евлия Челеби, е запазено днес, но и от това, което го има, може да се съди за важността на този град, чието значение се е съхранило и в следващите векове. През втората половина на XIX век, когато техническият прогрес масово навлиза в живота на хората, е построена и жп линия до Одрин, която е свързала Турция с Европа. Величествената сграда на гарата, построена от барон Хирш, е запазена и досега. След основаването на Тракийския университет там е бил разположен Ректоратът, а впоследствие се е нанесъл Факултетът по изящни изкуства.Тази гара има и печална слава, защото през Балканската война тя е първата в света сграда, подложена на въздушна бомбардировка.

В парка пред гарата е и Лозанският монумент, представляващ три стоманени колони, обединени в едно цяло. В средата между колоните е поставена фигура на жена, която държи в ръцете си лист хартия, символизиращ договора от Лозана, подписан през 1923 година, в който се признава новосъздадената Турска република.

В края на XIX век в Одрин са живели около 10 000 българи. През 1880 година с разрешението на султан Абдул Хамид II и със съдействието на тогавашния управител на града Рауф паша е изградена черквата „Свети великомъченик Георги“. Основите й са положени на 23 април 1880 година и е завършена още през същата година. Вторият етаж на черквата е преустроен в етнографски музей, където са изложени много предмети забита и характерни носии. През периода от 60-те до 80-те години на XX век черквата е била затворена и след това, с помощ от общината в Одрин, е реставрирана отново и сега функционира. В града също е запазена и скоро е реставрирана синагогата, въпреки че тук живее само едно юдейско семейство.

 

Пламък Занев – Журналист

Списание МЮСЮЛМАНИ

 

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.