Прогрес, реформи и насилие...

Политически анализ...

1149204
Прогрес, реформи и насилие...

Политическите системи стават трайни само ако се съобразяват с очакванията и исканията на народните маси и отговарят на техните очаквания. Политически системи които се противопостоват на промените и оставят настрана очакванията и исканията на народните маси, колкото и силни да са, един ден са осъдени на провал.

Един от основните проблеми на ислямския и като цяло на незападния свят е че политическите сили в тях много често напълно пренебрегват исканията и очакванията на обществеността и са затворени за техните искания. След известно време това превръща тези политически сили в нежелани. Също така в тези страни политическите системи са затворени за всякакъв вид промени и обновление, не дават възможност за обновяването на вътрешните политиески сили и за промени в политиките и вижданията, което с течениена времето ги превръща в хронично болни политически сили. Естествено тук е налице и проблемът че тези политичедски сили, дойдат ли един път на власт, правят всичко възможно за да останат на власт, без да се съобразяват със законните искания на народа.

Естествено и днес в света има монархии които се ползват с подкрепата на народните маси, но това са изключения и те се основават на дълбоките традиции.

Най-добрите политически власти са винаги тези които едновременно със подкрепата на народните маси отговарят и на исканията и очакванията на тези маси. Системи, които са затворени за очакванията и исканията на избирателите рано или късно са осъдени на провал но също така е налице и опасността те да доведат и до рухването или разпокъсването на държавите.

За съжаление подобни затворени в себе си политически системи може да бъдат видени в много от Близкоизточните страни и в други страни в света.

Лишените от народна подкрепа политически власти са слаби и това често води до обвързването им пряко или косвено с външни сили, които спомагат за поддържането на властта им но с цената на някои отстъпки в техен интерес.

В Близкия изток, политическите сили не се стремят да налагат и разширяват демокрацията а искат само да утвърдят и заздравят своята диктатура, възпрепятствайки и промяната по демократичен и открит път и на политическата власт.

Преди малко повече от 15 години Турция също бе под въздействието на една подобна политическа система. Но с идването на власт на ПСР настъпиха коренни промени.

Кат опример може да се посочи референдумът с който в Труция се премина към президентска система. Естествено и парламентарната система е важна за демокрацията но в Турция тази система не даваше исканите резултати и превърна страната в една затворена политическа кутия чиито ключове бяха в ръцете на някои външни сили. Краткотрайните коалиции също така доведоха до отслабването на държавата. На периоди от по десет години се осъществяваха с външна подкрепа и военни преврати и по този начин се обновяваше и цикълът на затвореност на политическата система.

С реализирането реформи и политически промени днес Турция вече се отърси от влиянието на външните сили и се превърна страна която се управлява въз основа на очакванията и исканията на народните маси. Днес народът е господарят на политическата система.

Периодичното провеждане на свободни избори е едно много важно условие за демокрацията. Ако в страните от Близкия изток това правило бе възприето като основно, днес в този регион щяха да бъдат разрешени редица от проблемите. Например ако в Сирия се бе вкоренила традицията за провеждането на демократични и свободни избори, диктаторът Есад нямаше да може да остане толкова дълго време на поста си и това щеше да предотврати кървавите стълкновения в тази страна и щеше да позволи да бъдат разрешени редица от проблемите в нея.

Диктаторските режими в Африка, Далечния изток и Близкия изток, колкото и да са силни, един ден ще останат принудени да напуснат политическата сцена.

Политическа власт която в днешната епоха на комуникационни технологии не се съобразява с обществените искания и очаквания е осъдена на провал. Диктатурите, колкото и да са вогъщи, си отиват, така както днес не остана нищо от Монголите и Кръстоносците. Великият везир на Селджукската държава Низамюл Мюлк е подчертал че никога с насилие не може да се постигне властта.

Същевременно обаче, в западните страни е налице също един проблем. Това е фактът че в тях властта постепенно остава в ръцете на радикални партии, които се ползват с подкрепата на народните маси. Това създава една много сериозна заплаха за мира в света.

Предложихме ви коментара на декана на факултета по политически науки към университета Йълдъръм Баязид Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.


Етикети: #анализ

Още новини по темата